НЕПОЗНАТИТЕ КИРИЛ И МЕТОДИЙ

8.0.ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН РАЗКАЗ ПО ЗАВЪРШЕНАТА КАРТИНА НА ПЪЗЕЛА “НЕПОЗНАТИТЕ КИРИЛ И МЕТОДИЙ”                             В настоящата студия бяха приведени доказателства и се направиха логически постройки, чрез които се достига до ново гледище за живота и делото на светите български Просветители Константин Философ, наречен Кирил, и брат му Методий. Тази твърде смела хипотеза е построена върху свидетелства, които може би обременяват възприемането и** от непрофесиналисти, но очакваната съпротива на славистите наложи точно такова изложение. Оценявам така подредената картина на пъзела като образно поднесена и завършена историческа представа за великите българи и тяхното дело, което изключва съмнението за изкуствен подбор на историческите и литературните сведения. Един синтез на цялостното изложение може да се сведе до следното: 1.Константин Философ, наречен Кирил, и брат му Методий са внуци на канартикина на кан Омуртаг Енравота и с този си произход са втори братовчеди на българския кан Борис I. След като канартикинът на кан Омуртаг Енравота приема християнството под влиянието на един гръцки пленник, той е лишен от правата си на престолонаследник. По силата на властващата традиция той и семейството му са застрашени от казън. Обезправеният Енравота не би могъл да напусне пределите на страната, но семейството на сина му Лъв е било изселено вероятно тайно във Византия и се установява в Солун. По-късно, когато Маламир става кан на България, той отстранява първородния си брат от претенции към властта чрез посичане с меч. 2.С братовчед си Борис, в качеството му на канартикин и после кан на България, Братята са съучастници в ЗАВЯРАТА да бъде по-скоро покръстен българският народ под духовното покровителство на римския папа. 3. Като координират след 847 г. усилията си за изпълнение на своите задължения по ЗАВЯРАТА, Константин и Методий създават оригиналната азбука за фонетиката на българския изконен език – Глаголицата. Работата им в тази насока завършва около 858 г. Културната история на човечеството няма съхранен друг спомен за конкретни личности, които са изобретили нова азбука без да пригаждат съществуващ образец към фонетиката на своя език.В процеса на превеждането на религиозна книжнина от гръцки на български Братята усъвършенстват книжовната норма на българския език като основа за разностранна писменост на този език. С тези грандиозни достижения на човешкия дух е била заявена българската културна самостойност и укрепена държавната независимост на българската нация. Може да се приеме, че успехът на Просветителите се е оценявал като предпоставка за признаването на независима Българска християнска църква. Тези си задължения по ЗАВЯРАТА Константин и Методий изпълняват до голяма степен с екипа си от организираната от тях неформална школа за българска книжовност от Сътрудници с български произход, преди да отпътуват през лятото на 863 г. за Моравия. 4.Няма достатъчно данни, за да се определи дали отпътуването на Братята и Учениците им през 863 г. от Византия е било провокирано от застрашаващи ги събития, или е било превантивна мярка на кана на България. Самата евакуация на Кирил и Методий и техните Сътрудници се осъществява от специалните отряди към двореца на българския кан, които ги извеждат от империята и ги настаняват в Българска Моравия, наречена от император Константин VII Багрянородни Велика Моравия. Мястото на тяхното установяване е било определено със съображенията да са на трасето между Плиска и Рим, предвид вероятно започнали вече преговори между Престола на св. Петър и кан Борис за покръстване на българите. 5.С пристигането си във Велика Моравия Константин, Методий и Сподвижниците им вероятно предприемат опити да използват за ритуални цели българския кирило-методиевски език, което е дошло да знанието на византийския император. 6.Византия използва драматичните за България климатични явления, наводнения и мор и взема мерки да ограничи опасното развитие на българските стремежи към религиозна и културна самостоятелност чрез изненадваща и външно немотивирана военна агресия през ноември 863 г.. Мотив от първостепенна величина за войната на императора е и известието за създадените нова ОРИГИНАЛНА азбука за българския език и книжовна норма за писмената му  форма. Империята не е могла да приеме направената от Борис заявка към Римската катедра за покръстване на българите с цел присъединяване на Църквата им към диоцеза на Апостолическия престол, както и изготвянето на българска книжнина за християнско богослужение. 7.В резултат от успешната за византйците военна кампания против България са покръстени пратениците на кан Борис за сключването на примирието; самият кан приема християнството; подписва се 30–годишен мирен договор с най-тежки клаузи за България; в България са приети гръцки свещеници, които покръстват българи, като извършват богослужения на гръцки език. По силата на същия мирен договор победителят от агресията отстъпва озадачаващо на победената България земи в югоизточна Тракия?! 8.През пролетта на 864 г. съюзът между България и Кралството на източните франки взема военен реванш на Византия, като принуждава нейния съюзник Растица да се признае за васал на немците. Този факт не променя условията на живот на Братята в Моравия и вероятното експериментално въвеждане на българския църковен християнски език там. Може да се приеме, че това не е станало с предизвикателства към Папската катедра относно накърняването на триезичната догма на християнските църкви, т.е. че Братята не са правили постъпки да се използва техният език за литургически цели. 9.Огромното унижение, на което е бил подложен българският кан и първите резултати от покръстването на българската знат от гърците е дало основание на една част от българските боили да са недоволни от опасностите, на които е подложена българската национална независимост. В изпълнение на решения на църковен събор, или на духовен съд, а може би и в отговор на въоръжено противопоставяне, Борис затрива през 865 г. 52 боилски семейства, или рода, които са се противопоставили на неговата религиозна политика. Макар и да се е справил към момента със заплахата за себе си и династията, Борис прави постъпки да успокои общественото мнение, като предприема решителни преговори най-късно през 866 г. с римския папа Николай I за приобщаване на Българската църква към диоцеза на Апостолическата катедра. Паралелно с това българският владетел поставя искането да получи автокефалност за Църквата. Тези политически ходове са в съответствие със стратегическите цели на ЗАВЯРАТА и преследват да предпазят държавата от византийска зависимост. В резултат от договореностите си с папа Николай, Борис приема в Плиска през 866 г.латински свещеници под ръководството на двама епископи. Гръцките духовници са върнати в родината им. 10.Основен кандидат на българския владетел пред Апостолическия престол за предстоятел на бъдещата независима Българска църква е в съответствие с устава на ЗАВЯРАТА Константин Философ, а след кончината му Методий. Светите Братя са представители на българския кан и посредници в преговорите му с първосвещеника на Римската църква. Известното като първо българско посланичество под водачеството на кавкан Петър в Рим през 866 г. е поискало от папата освен учредяването на независима Българска църква, а и да ръкоположи Константин Философ за неин предстоятел с ранг най-малко на архиепископ. Както папата, така и императорът на Византия са категорично против такова неканонично решение на българския църковен проблем. 11.Независимо от протакането и трудните преговори, които води папа Николай с Борис I, той е готов да се срещне с предложения от Плиска за патриарх или архиепископ Константин Философ и го кани заедно с брат му на разговор. И вероятно както е било прието от апостолическия канон, да чуе от устата на кандидата какви са неговите принципни религиозни устои. 12.Срещата не е могла да се осъществи поради кончината на папа Николай, но през февруари 868 г. новият папа Адриан II приема кандидата за глава на Българската църква и Съратниците му в Рим. 13.Според ЖК и ЖМ папата одобрява представените религиозни преводи от гръцки на Кирило-Методиевия език, което може да се третира като ограничен отказ от триезичната догма. Няма данни папа Адриан да е бил против използването за ритуални цели на азбуката и езика, на който са били написани преводите, донесени от Братята в Рим. 14.Константин Философ и брат му Методий остават в Рим като участници в преговорите на светия Отец с пратениците на Борис I и за да изчакат решението на Римския първосвещеник. Като обявен последовател на политиката на папа Николай, на свой ред и папа Адриан не дава съгласие за независимост на Българската църква и за ръкополагането на Константин за неин първосвещеник. 15.През февруари 869 г. монахът Кирил предава Богу дух. Той завещава на брат си да продължи тяхното дело в полза на българската държавна и църковна независимост. Предупреждава го да не се връща във Византия. 16.Двойната игра на кан Борис с двете основни църкви влиза през 869 г. в решителна фаза. Поради много усложненото от папа Адриан договаряне и трайния му отказ да ръкоположи вече Методий за архиепископ, Борис се ориентира към споразумение с император Василий I, който изглежда, е дал надежди да удовлетвори българските искания за независима църква начело с архиепископ. 17.Папа Адриан се досеща, че вероятно българският проблем ще се реши на подготвения по негово предложение Осми вселенски църковен събор в Константинопол, и прави може би изпреварващ ход, като ръкополага Методий за архиепископ на независима Българска църква към диоцеза на Римската катедра. Архиепископ Методий е изпратен да заеме назначението си в Плиска. 18.В това време император Василий I е успял да получи съгласието на църковния събор и на България се признава автокефална християнска църква с архиепископска катедра на предстоятеля и**.  19. Когато научил, че Българската църква е вече в диоцеза на Константинополската патриаршия, т.е. че назначението на архиепископ Методий в Рим за неин първосвещеник е закъсняло, Апостолическият предстоятел разпорежда да върнат от път, да осъдят и хвърлят в затвор българския архиепископ Методий. В неволя новият архиепископ престоява две и половина години. 20.В изпълнение на решенията на Осмия вселенски събор Борис отстранява през пролетта на 870 г. латинските свещеници и приема гръцки религиозни служители начело с гърка  архиепископ Йосиф или Стефан. 21.Следващият папа Йоан VIII провежда на свой ред мощна и продължителна пропагандна кампания и обсада на българския владетел за присъединяване на Българската църква към диоцеза на Римската курия. Той освобождава през 873 г.архиепископ Методий и като не оспорва началното му назначение на предстоятел на Българската църква го изпраща в това му качество да поеме  катедрата на св. Андроник в Срем(днешна Сремска Митровица, на ден път на запад от Белград), за да го използва като пряка и действена връзка с неговия братовчед кан Борис. По този начин Българската църква е била паралелно оглавена от първосвещеници, издигнати от двете основни християнски църкви. Установява се двувластие, което е било често явление в онзи свят. Кан Борис е принуден да търпи натрапения му от императора архиепископ по силата на договорните си задължения пред Византия. Българският владетел не се обръща повторно към Апостолическата курия поради клетвената си обвързаност към Патриаршията и империята с първоначалния текст и най-вече с допълнителните клаузи от 870 г. към договора за Дълбокия мир. 22.Империята не би желала да остане исторически спомен за двойното предстоятелство на Българската християнска църква от времето на нейното прохождане! Византия е взела всички подходящи за целта мерки (през всичкото време на гръцките възможности) да се заличават от информационните масиви съобщенията за ролята на българските Просветители и духовни водачи в усилията на България да запази независимост. В гръцките хроники няма поне две столетия никакви сведения за светите Братя! Единствено откъслечни намеци в аналите за действителното развитие на българския църковен проблем ни помагат да конструираме тази правдоподобна истина. 23.Притесненият от активността на папа Йоан VIII да върне българите в диоцеза на Римската църква, император Василий може би пръв дава израз на византийската философия-доктрина да се “славянизира” България и уговаря срещу щедри обещания архиепископ Методий да използва Глаголицата за езика на моравските склави и да преведе християнски текстове на този език. Архиепископ Методий и Съратниците му от школата за българска книжовност използват Глаголицата за създаването на писмен език на моравските склави и правят през 878-879 г.първи християнски преводи на този език. Заедно с това той и Сътрудниците му изграждат съответната граматична норма. По всичко личи, че архиепископът български осъществява своята част от уговорката с Василий и към 878-879 г.поставя началото на книжовна дейност на езика на склавите. 24.Може с основание да се предположи, че архиепископ Методий е направил демонстрация с подготвения от него за литургически нужди моравски език, което е дало повод на папа Йоан VIII едва през 879 г. да предприеме първите писмени протести за използването на неканоничен език в Църквата под властта на българския първосвещеник Методий. Съпоставката на този факт с търпимостта на Римската курия към Кирило-Методиевия език от 868 до 879 г. доказва, че става дума за два различни писмени езика. 25.Събитията се подреждат логично и сведенията за тях изграждат впечатление за действително посещение на Методий в Константинопол през 881-882 г. Книжовната школа на архиепископ Методий активизира преводаческите работи на моравски език вероятно в резултат от одобрението на императора след завръщането на Методий в седалището му. 26.Може да се предположи, че със своята политическа маневра Василий Iе отклонил представите за архиепископ Методий и като го натоварва с друга, не по-малко значима историческа отговорност, създава предпоставки той да остане в съзнанието на бъдещите поколения и като светител на славянството. Не след дълго историческата съдба на България предоставя на империята възможността да сведе до нула спомена за оригиналната българска писменост и култура и за съществуването на два върха в управлението на Българската църква след 870 г., с период на реално двувластие в между 874 и 885 г. 27.Опитите на предстоятелите на Апостолическата курия да възстановят принадлежността на българските християни към диоцеза на своята Църква се преустановяват след кончината на българския архиепископ Методий. Със смъртта му те са загубили и възможността да комуникират с владетеля на България посредством назначения от тях предстоятел на Българската църква, който е и братовчед на кана. Заедно с това понтификаторите вече нямат интерес да протежират българската културна инвазия сред западните склави, с което дават свобода на немските духовници да се разправят със Сътрудниците в школата за българска книжовност и да унищожат материалните носители на българските културни достижения на книжовниците около архиепископ Методий в Моравия. 28.Духовността на българите се е изявила в потребността на тяхната държава от книжовност, която е била доказана от една достойна литературна продукция. Дори и останалите от тази книжнина отломки от преводи и преписи, направени след векове предимно в Русия, са свидетелства за българския културен гений. 29.Гръцките българофоби са били кръвно заинтересовани да лишат идните покления в Европа от спомените за духовността на българите, за да могат безпрепятствено да внушават на хронистите митовете за тяхната варварщина. Дойде време да се прогледне през булото на глобалните фалшификации и да се възстанови достойнството на българското начало! Ще си позволя един-единствен път в настоящата глава да приложа цитат от “История славянобългарска” на символа на българската свяст Паисий Хилендарски, защото той е авторитетна илюстрация на призива ми да си върнем самочувствието на достойно племе: “Някой си Маврубир, латинец, превел от гръцки една кратка история за българските царе, но съвсем кратко – едва се намериха техните имена и кой след кого е царувал. Самият този Маврубир е написал: “Така казват гърците поради завистта и ненавистта, която имали към българите. Не са описали храбрите постъпки и славните дела на българския народ и царе, но накратко и противното писали, както им е било удобно, за да не се срамуват, че българите много пъти са ги побеждавали и са взимали от тях данък”.  Славистите показват в своите литературно-исторически трудове, че не биха желали великите българи и правнуци на Омуртаг Кирил и Методий да са автори на българска азбука, поръчана им от българския кан, да са създали модерна форма на писмения български език за ужас на византийците и за прослава на българската държавност. Българските Просветители са дали на българския език необходимата му за европейското признание азбука, за да се укрепи културната самостойност на Българската държава и се намали опасността от асимилацията и** от гърците чрез тяхната вековна култура. За огромно съжаление на историци и просветени граждани не е запазена до днес никаква книжнина, написана с глаголица на Кирило-Методиевия БЪЛГАРСКИ език, който е езикът на Борис I и Симеон Велики. Защо ли?! И защо се раздухва склавинския произход на светите Братя и заслугите им за писменост на склавите освен за да се отклони вниманието на международната културна общност, и на българите в т.ч., от българското културно величие, поругано по този начин?! Като се изследват животът и делото на Борис I, неговото поведение на кан и договорен партньор на Византия, на Кралството на източните франки и на папата, както и отношенията му с участниците в ЗАВЯРАТА, могат да се направят обобщаващи изводи за движещите го лични мотиви. Така се достига до констатацията, че Борис I е праволинеен и последователен държавник, подчинил волята си на християнския Бог въобще и на клетвените си задължения по договора за Дълбокия мир в частност. Някой би казал, че въпреки своята почтеност и християнска добросъвестност той е изнудвал Патриаршията и Апостолическия престол, като е преговарял дълго и с променлив успех с първосвещениците им, за да получи желания статут за българската църква. Тази негова твърда линия на поведение е била продиктувана както от стремежа да запази по подобие на императора-цезаропапист пълната власт в държавата, така и да удовлетвори своите задължения към братовчедите си Константин, а след него и към Методий. Това е начинът да им осигури катедрата, която да съответства на прадядовата им чест. Борис е дал доверието си на Братята и е правил всичко възможно да отговори достойно на тяхното. Светите Кирил и Методий са БЪЛГАРСКИ ПРОСВЕТИТЕЛИ, защото са създали българската фонетична азбука и усъвършенствали книжовната норма на българския език, които обуславят културната слава на Златния Симеонов век. Българската преводна и оригинална книжнина лежи в основата на създадената след векове езикова култура на източните склави, с което българите Кирил и Методий заслужават да бъдат признати косвено и за техни ПРОСВЕТИТЕЛИ. Отделно от това архиепископ Методий и сътрудниците му са и ПРОСВЕТИТЕЛИ на ЗАПАДНИТЕ СКЛАВИ, защото вероятно още преди 885 г. първи използват Глаголицата в преводите на християнска книжнина на езика на моравците въз основа на създадената от тях църковна книжовна норма на същия език. Наченки на книжовност у западните склави са установени с използването на ъглестата Глаголица от тях много време след първите преводи на архиепископ Методий, но те са били фундаментът на тяхна религиозна култура през вековете преди и след като попадат под латинско влияние. Въз основа на изследването възприемам като основателно да бъдат българите КИРИЛ И МЕТОДИЙ наричани БЪЛГАРСКИ и СЛАВЯНСКИ ПРОСВЕТИТЕЛИ.                   ЦИТИРАНИ АВТОРИ 1.   Ис­то­рия на бъл­га­ри­те. Под редакцията на Георги Бакалов.  С.,2003. 2.   К а ­ р а м ­ з и н, Н. М. Пре­да­ния ве­ков. Мос­к­ва, 1987. 3.   Д и ­м и т ­ р о в, Бо­жи­дар. 12 ми­та в бъл­гар­с­ка­та ис­то­рия. С. 2005. 4.   Ц в е т ­к о в, Пла­мен. Сла­вя­ни ли са бъл­га­ри­те.  С., 1998. 5.   Ис­то­рия на бъл­гар­с­ка­та дър­жа­ва и пра­во. Из­во­ри 680-1877 г. Съставители   П.Пет­ров и Г. Пет­ро­ва. С., 1996. 6.   Д о б ­р е в, Пе­тър. Бъл­гар­с­ки­те ог­ни­ща на ци­ви­ли­за­ция на кар­та­та на Ев­ра­зия. С., 1998. 7.   С и ­м е ­о ­н о ­в а, Га­тя. За­гад­ки­те око­ло ет­ни­чес­кия про­из­ход на со­лун­с­ките бра­тя или на кое племе собствено принадлежат светците Кирил и Методий. С., 1999. 8.   Андрей­чин, Лю­бо­мир,Л.Георгиев,Ст.Илчев, Н.Костов, Ив.Леков, Ст.Стойков, Цв.Тодоров. Бъл­гар­с­ки тъл­ко­вен реч­ник.С., 2005. 9.   А л е к ­с а н ­д ­р о в, До­ри­ан. Бъл­га­ри­те в Ита­лия. -Ави­то­хол, 2000, № 3, 7-9. 10. Д и ­а ­м а н ­д и ­е в, Све­тос­лав. Да­ти на въз­ца­ря­ва­не на бъл­гар­с­ки­те ка­нове до Умор.При­вър­з­ва­не на Бъл­гар­с­кия цик­лов ка­лен­дар към Хрис­ти­ян­с­кия ка­лен­дар. Ст. За­го­ра, 2006. 11. М и н ­к о в, Иг­нат. За древнобългарските елементи в традиционното жилище на българите.-В:Ко­ре­ни на бъл­гар­с­ка­та ­ циви­ли­за­ция,С., 2005, 61-76. 12. Г а в р и л о в, Борислав, А. Пантев, Ал. Кертин.История и цивилизация за девети клас.С.,2001, 100-101. 13. П е т ­р о в, Пе­тър. Хан Аспа­рух. Ст. За­го­ра 1994. 14. В е ­л е в, Гри­гор. На­ци­о­на­лиз­мът. С., 2005. 15. М у ­т а ф ­ч и ­е в, Пе­тър. Ис­то­рия на бъл­гар­с­кия на­род.С.,     1943. 16а.Ки­ри­ло-Ме­то­ди­ев­с­ка ен­цик­ло­пе­дия. Т. 1. С., 1985. 16б.Ки­ри­ло-Ме­то­ди­ев­с­ка ен­цик­ло­пе­дия. Т. 2. С., 1995.                           17. BULGARI ITALIANI  VATIСANO. Съставителство и обща редакция Ге­ор­ги Бака­лов, Александър Фол. С., 2002. 18. Д о б ­р е в, Пе­тър. Све­тът на пра­бъл­га­ри­те. С., 1994. 19. А н г е ­л о в, Ди­ми­тър,  Ст. Ка­шев, Б. Чол­па­нов. Бъл­гар­с­ка во­ен­на ис­то­рия – от Антич­ност­та до вто­ра­та чет­върт на Х в.С., 1983. 20. А н г е ­л о в, Ди­ми­тър,. Ви­зан­тия – въз­ход и за­лез на ед­на им­пе­рия. С., 1991. 21. Д о б ­р е в, Пе­тър. М.Доб­ре­ва. Древ­но­бъл­гар­с­ка епиг­ра­фи­ка.С., 2001. 22. Ис­то­рия на Бъл­га­рия. Т.2. С., 1981. 23. Д о б ­р е в, Пе­тър. Ези­кът на Аспа­ру­хо­ви­те и Ку­бе­ро­ви бъл­гари. Речник и граматика.С.,1995.       24. С л а ­в е й ­к о в, Пет­ко Р. Бъл­гар­с­ки прит­чи или пос­ло­ви­ци и ха­рактерни ду­ми. С., 1972. 25. С т о ­я ­н о в, За­ха­ри. За­пис­ки­те по бъл­гар­с­ки­те въ­с­та­ния.    С.,1981. 26. М и р ­ч е в, Ки­рил. Ста­ро­бъл­гар­с­ки език. В. Тър­но­во, 2000. 27. И в а ­н о ­в а-М и р ­ч е ­в а, До­ра, А. Да­ви­дов. Ма­лък реч­ник на ста­ро­бъл­гар­с­кия език. В.Тър­но­во 2001. 28. Д и ­а ­м а н ­д и ­е в, Све­тос­лав. За сът­во­ря­ва­не­то на чер­ков­но-сла­вян­с­кия език от све­ти­те бра­тя Кон­с­тан­тин-Ки­рил Фи­ло­соф и Ме­то­дий. Как е съз­да­де­на ки­ри­ли­ца­та? - За бъл­гар­с­ка на­ция, № 6+, 1-30 юни 2005. 29.  Хрис­то­ма­тия по ста­ро­бъл­гар­с­ка    ли­те­ра­ту­ра. Съставители Пе­тър Ди­не­ков, К. Ку­ев, Д. Пет­ка­но­ва. С., 1978. 30. Учи­ли­щен прег­лед. Велев, Симеон. Педагогическа дейност на Неофита Рилски (студия).-В: 1906,1, 33-76. 31. Д и ­м и т ­р о в, Ге­ор­ги. Древ­ни­те бъл­га­ри и ци­ви­ли­за­ци­я­та. С.,2006. 32.  П е т ­к а ­н о ­в а, Дон­ка. Чер­но­ри­зец Хра­бър.2 изд. С., 1999. 33.  Г е ­о р ­г и ­е в, Вла­ди­мир, П.Ил­чев, Ив.Доб­рев, Т.Бо­я­джи­ев,П.Па­шов,Ст.Бре­зин­с­ки, Хр. Пър­вев. Бъл­гар­с­ки­ят език - език на 13-ве­ков­на дър­жа­ва. С., 1981. 34. Д и ­м и т ­р о в, Бо­жи­дар. Венециански документи за българската история през XVI – XVII век. С., 1994.  35. Теофилакт Охридски. Жи­тие на Кли­мент Ох­рид­с­ки.-В: ГИ­БИ. Т.9, ч.2. С., 1994, 10 - 41. 36. Ста­ра бъл­гар­с­ка ли­те­ра­ту­ра. Т. 4. Житиеписни творби. Със­та­ви­телство и редакция  Кли­мен­ти­на Ива­но­ва. С., 1986. 37. Г ю ­з е ­л е в, Ва­сил. Княз Бо­рис I. С., 1966. 38. Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073   г.). Т.1. Изследвания и текст. С., 1991. 39. П а с ­т у ­х о в, Иван. Бъл­гар­с­ка ис­то­рия. С., 1942. 40. Пос­ла­ни­е­то на Ца­риг­рад­с­кия пат­ри­арх Фо­тий до Бъл­гар­с­кия княз Борис; От­го­во­ри­те на па­па Ни­ко­лай I по до­пит­ва­ни­я­та на бъл­га­ри­те. Под ре­дак­ци­я­та на Ка­лин Яна­ки­ев.С., 1997. 41. М а р ­г а ­р и ­т о в, Ми­ха­ил, Анге­ли­ка Мар­га­ри­тоф-Хо­фер Едле Фон Сулмтал. За Ки­рил и Мето­дий. С. 1999. 42. Д о б­ р е в, Пе­тър. Ка­мен­на­та кни­га на пра­бъл­га­ри­те. С.,1992. 43. Т а ­н е в, Та­чо. Бе­се­ди за бъл­гар­с­ки­те аз­бу­ки. С., 2003. 44. М и ­л е в, Алек­сан­дър. Ки­рил и Ме­то­дий, ла­тин­с­ки из­во­ри за жи­во­та и де­ло­то им. - Род­на реч, 1975,№ 4. 45.  Ю х а с, Пе­тер. Ки­рил и Ме­то­дий в бъл­гар­с­ка­та Мо­ра­вия.С.2000.     46. П е т р о в,Петър, В. Гюзелев. Христоматия по история на България. Т. 1, С., 1978. 47. Д и а м а н д и е в, Светослав. Една представа за сливането на българи и славяни. С., 2007. 48.  Кирило-Методиевска енциклопедия Т. 3. С. 2003. 49.  Кирило-Методиевска енциклопедия Т. 4 С. 2003. 50.  З л а т а р с к и, Васил. История на българската държава през средните векове. Т. 1. ч.1. С.,2007. 51.  З л а т а р с к и, Васил. История на българската държава през  средните векове. Т. 1. ч.2. С.,2007. 52.  З л а т а р с к и, Васил. История на българската държава през средните векове. Т. 2. С.,2007. 53.  З л а т а р с к и, Васил. История на българската държава през средните векове. Т. 3. С.,2007. 54. Lindstedt, Jouko. Some Notes on St.Cyril"s "Ancestral Honour".-B: Средновековна християнска Европа:Изток и Запад. Ценности,традиции, общуване. С.,2002,343 – 348. 55. Д р а г о в а, Надежда. Покръстителят на българите. -    Про&Анти, № 801, 4-10 май 2007. 56. М и р ч е в а, Бойка, Сл. Бърлиева. Предварителен списък на кирило-методиевските извори.-В: Хиляда и сто години от смъртта на Методий.С.,1987, 486 – 516(Кирило-Методиеви студии,4). 57. ЛИБИ. Т.2. С.,1960. 58. С т о й к о в а, Ана. Първоучителят Методий. С.,1995. 59. Климент Охридски. Събрани съчинения. Т. 3. С., 1973. 60. Ш е п а р д, Джонатан. Неспокойни съседи.Българо-византийска конфронтация, обмен и съчинителство през Средните векове. С.,2007. 61. А н д р е е в, Йордан. Народните събори в политическия живот на Първата българска държава. Исторически преглед, 1971,№ 4,      96 - 105. 62. Д р а г о в а, Надежда. Нов прочит на епископската титулатура на св. Климент (+916).В: Българи в Италия и италианци в България. Приноси. С., 1997, 52 - 98. 63. G e o r g a k a s, D. BEITRДGE ZUR DEUTUNG ALS SLAVISH   ERKLЛRTER ORTSNAMEN. BZ,41, 1941, 374 - 376. 64. С ъ с ъ л о в, Димитър. За българското писмо. Известия на Българската орда, 2001, 1, 13-18. 65. Д а й м ъ н д, Джаред. Пушки, вируси и стомана. С., 2006. 66. У м л е н с к и, Васил, Вл. Шкодров,Ант. Запрянова. Времето    и календарния проблем.С., 2005. 67. Патрарх Евтимий. Съчинения. С.,1990. 68. М и н ч е в а, Ангелина. Аспекти на формирането на нормите на старобългарския книжовен език.-В:Изследвания по    километодиавистика. С.,1985,174 - 191. 69. Паисий Хилендарски. История славянобългарска. С., 1998. 70. Д е л и й с к и, Димитър. За еничерин Склав,Стойна Ениньовка и имената Слав и Славяни. - Кула, 2003, № 2,80-92. 71. И л ч е в, Стефан, А. Иванова, Анг. Димова, М. Павлова. Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни     от IX  и XX век.С.,1974. 72. Г е р о в, Найден.Речник на българския език. Ч. 5.С.,1978. 73. С т о й к о в а, Стефана.Еничерският песенен цикъл в      българския фолклор.-В: Възрожденският текст.Прочити на    литературата и културата на българското възраждане. В чест на     70-годишнината на проф.Дочо Леков. С.,1998, 268-281. 74. Д р и н о в,Марин. Съчинения.Т. 2. С.,1911. 75. Д о б р е в, Иван. Хипотезата за прабългарския произход на светите братя Кирил и Методий.-В: Кирило-Методиевски студии. Кн.17. С.,2007,260-282. 76. Г р а ш е в а, Лиляна.Брегалницкая миссия Константина-Кирилла и Мефодия.-В: Проблемы изучения культурного наследия.       М.,1985,22-29. 77. Български етимологичен речник.Т.1. С., 1971. 78. С т а т е в а,Елена.Отново към въпроса за произхода на        Константин–Кирил и Методий.-В: Византия, Балканите, Европа.       Изследвания в чест на проф.В.Тъпкова – Заимова.С.,2006,387-396. (Studia Balkanica, 25)