Този доклад беше прочетен на научна конференция  на СУ  Ст.Загора на 03.06.2011 г.

Крумовци, императорите на България част 1

            Светослав Диамандиев

            В настоящoто изследване се прави  анализ на военно-политическата обстановка и отношенията между  Византия и България след  драматичната за василевса Никифор I Геник (802-811) битка вероятно във Върбишкия проход през 811 г.  Тя е била изход от съперничеството между двете съизмерими  по територия, население и военен потенциал  държави.  Новият български владетел кан Крум (802-814) е имал самочувствието на император и  в мирния договор след  своята съкрушителна за  врага му  победа  е наложил признание на своето императорско величие, което  на дело  дава  на държавата му статут на империя.

            1.0.  Българската държава и Крум.Без да е много категорична, българската историография е възприела, че за наследник на кан Кардам на престола в Плиска е бил поставен вождът на българско племе, обитавало земите на Панония. Има достатъчно податки, съгласно които това българско племе е било подчинено, а може би и съюзник  на авари и хуни и вероятно заедно с тях е извършвало нашествия в средноевропейските страни, а може би и още по на запад.  Най-великият български владетел  Крум създава предпоставки да бъде прогласена България за империя в началото на IX в.  Науката е единодушна, че Крум включва в територията на страната владените от него на северозапад от границите  щ  земи. Той разширява Българската държава на север, на северозапад и на североизток по горното течение на р. Прут, както и по севернобесарабския окоп до р.Днестър. Българските войски нападат византийската отбранителна система. След като завладява още много земи на запад до Хърватско и на югозапад до Адриатическо море, кан Крум увеличава територията на България двойно.

2.0. Предизвикателствата на Крум към Византия и войната с Никифор.Военно-политическите условия в тази част на Европа са позволили на  българския владетел да оцени състоянието на имперския капацитет на България и вероятно той си е позволил да се титулува император. Това е направено очевидно с недопустимо за региона и за времето си пренебрежение към решаващата воля на императора на ромеите, господаря от Бога на Източната Римска империя. В наказателните военни действия на Никифор I Геник заради българските нахлувания в Долната Охридска земя може да се види и санкция за своеволието на Крум относно вероятно присвоения от него ранг. Има основания да се смята, че участието на българското племе в общите с авари и хуни  военни кампании на запад им е дало възможност за близки контакти със западния свят и специално с наследниците на Римската империя, от които   изключителният  Крум е заимствал и наложил в България редица модерни повеи на европейската цивилизация.

В началния период на войната василевсът завладява, разграбва и опожарява българската столица, но при оттеглянето си  византийските войски били напълно  разгромени в битката на 26 юли 811 г. от българите. Цветът на византийската аристокрация е покосен, василевсът е убит, а  неговият син и наследник Ставракий е ранен.

3.0.  Мирният договор между Крум и Ставракий и завоеванията на българския владетел на масата на преговорите.  Как се огласява императорският  ранг на една държава?Победителят от войната, владетелят на българите  кан  Крум,   договаря с  новия василевс   мира  според утвърдената международно-правна традиция, като естествено придобива  максимални изгоди за държавата и династията си. Материалните придобивки за България и за  нейния владетел са извън интереса на  това изследване.

Тук излагам хипотезата, че в мирните преговори  Крум  е поискал да му бъде признат титул, съответстващ на  императорско достойнство като белег  на имперската същност на държавата му. Трябва с огромна изненада да отбележа, че  българската историография не  обсъжда  един възможен мирен договор между победителката България и поразената Византия след споменатия вече  грандиозен успех на българското оръжие от 26 юли 811 г. Мотивът е ясен-няма писмени данни! Сякаш мегаломанията на ромеи и гърци би допуснала и нищожна следа в летописите си! Обемът на публикацията ми не позволява да изложа данни за доказани договори между двете враждебни съседни държави след времето на Аспарух, но е неразбираемо пренебрежението на българската наука към върховото постижение на българите да договорят  променени отношения  с традиционния си враг.

Наличието на определение   на българските владетели a[rcwn(a[rcоn) във всички български каменни надписи, написани с гръцка писменост, е доказателство, че Ставракий и съветниците му  са наложили  това  гръкоезично определение на българските владетели.  В. Бешевлиев пише: „...може да се приеме, че титлата a[rcwn е била официално призната на българските владетели от Византия и че тези последните си  служили с нея в гръцки текстове”(2,с.70).  Той определя arcwn тук като титла, но подобно на колегите си, на много места превежда термина и като владетел. По този повод Цв. Радославов уточнява, че длъжностното наименование е термин, означаващ изпълнявана служба, а титулът е вече степен или ранг на достойнство (3,с.159).

На този етап от моята разработка ще разглеждам a[rcwn като  определение, за чието значение като длъжностно наименование или титул нашата историография няма крайно решение. Смисълът на този термин ще се разкрие в процеса на изследване на приложението и преводите му при Крумовци и тогава резултатите от огромните успехи на кан Крум във Върбишкия проход и на масата на преговорите  през 811 г. ще проговорят на българите. 

4.0. Титулът a[rcwn  в титулатурата на българските владетели. Кан Крум е първият български владетел, който е използвал в каменни надписи гръкоезичния си титул  
arcwn. Версията, че това  е вярно и за кан Тервел, и за наследника му на трона Кормесий (или според Именника на кановете – Твирем (4,с.10 и сл.)  в Мадарския паметник не само се поставя под съмнение, а в  моя  публикация (14) , чието разширено издаване предстои, обосновах, че този символ на българското имперско величие е бил изграден „от Бога arcwn  Омуртаг”. Както е известно, терминът a[rcwn е получил в българската преводна литература голямо разнообразие от значения - като се започне от ‘длъжностно наименование на един от 9-те управители на древна Атина от IV в. пр.Хр.’, мине се през ‘дребен началник на население или племе’, според Златарски ‘офицерски чин във византийската армия’ (5,с.252,253),  ‘владетел’, дори невероятното  ‘княз’,  за да се стигне до  титул на българските владетели от династията на Крум със значението ‘император’. Нямам съмнение, че тази прекалена широта в семантиката на гръцкия термин е акт на идеологическата непримиримост на византийския стремеж за универсалност, успешно подкрепян от  славистиката.

4.1. Промяна в титулатурата на Омуртаг. В гръкоезичните  български каменни надписи  на Омуртаг след  823 г. се забелязва допълнение   към титула му, с което  титуларната формула добива вида : „от Бога arcwn  Омуртаг”. Това е едно   подобие на  допълнението от гръцката титулатура „от Бога василевс”. Не може да има съмнение, че този израз на  сближаване на титулите на владетелите на Византия и България е акт на  „двустранно съглашение между България и Византия, което е било сключено може би още във времето на Омуртаг” (2,с.72).  То би могло да стане факт само като израз на благодарност и признателност от страна на  императора на ромеите за оказаната изключителна военна помощ при разгромяването на въстаническите войски на Тома Славянина. С тази помощ българският владетел е спасил Константинопол от въстаниците, Европа от арабите , както и живота на василевса Михаил II Балба. 

Уважаеми читателю,
ако желаете да прочетете целия доклад, кликнете  ТУК.