Исторически криминалист :: Мистериозната дата на Глаголицата част VII

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.12.2009 11:32 - Мистериозната дата на Глаголицата част VII

Автор: intelektdiam Категория: Технологии

Прочетен: 1094 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 11.12.2009 11:37

НЕПОЗНАТИТЕ КИРИЛ И МЕТОДИЙ 3.0. МИСТЕРИОЗНАТА ДАТА НА ГЛАГОЛИЦАТА В настоящия раздел от монографията полагам усилия да определя правдоподобната годишна дата, когато е била създадена Глаголицата. Постигането на тази цел ще даде отговори на редица въпроси от значение за историческата достоверност на Пространните жития на Апостолите Кирил и Методий(Панонските легенди) и основите, върху които е изградена кирилометодивистиката. Запознатите са забелязали, че в известните преводи на съвременен български език на ЖК и ЖМ няма друга дата освен пълната и пряко съобщена дата на кончината на св. Кирил като година 6377 от сътворението на света (по-долу ще се изписва като с.св.), индикт втори(36,с.63). Според съобщението на Д. Петканова “годината е поправена на 6377, за да съответствува смъртната дата на Кирил на общоприетото византийско летоброене (6377-5508 = 869)”(32,с. 54). Тази потресаваща информация дава основание да се допусне, че въпросната година от с.св. би следвало да се промени отново, ако основателно се приложи при изчислението на християнската дата друга (вероятно истинската) хронологична система с корекционна константа, различна от "Цариградска ера 5508". Християнските години на раждане на Константин (827) и намисията при сарацините(851) се изчисляват въз основа на посочените му в ЖК възраст на смъртта - 42 години (36,с.63) и възраст по време на срацинската мисия - 24 години (36,с.42). Тази пестеливост на фактология от такъв характер оценявам като твърде озадачаваща! Посочените по-горе годишни дати по християнския календар се смятат от науката за достатъчно приемливи, но твърде много са натрупаните основания да преценяваме начините на тяхното изчисление като съмнителни. От трудовете на доминиращите в съвременната ни наука кирило-методиевисти е разбираемо, че посочената вече 855 г. като рожденна година на Глаголицата е за тях твърде неудобна. По всичко личи стремежът им да извлекат на всяка цена от наличните преписи на преведените от старата българска книжнина творби някакви доказателства, че Братята са изобретили Глаголицата тогава, когато вече са имали византийска “поръчка”. Колкото и да е странно това!? Да се мисли в романтичен план за разрешено от ромеите създаване на азбука за религиозните, съответно културните потребности на племе от западните склави, е твърде нереалистично. За това ще става дума по-долу. 3.1.КАКВО ГОВОРЯТ ЖИТИЯТА НА СВЕТИТЕ БРАТЯ ЗА СЪТВОРЯВАНЕТО НА ГЛАГОЛИЦАТА И така, според ЖК князът на Моравското княжество Растица (Ростислав) (846 – 870) в писмо от 862 г. до императора на ромеите Михаил III (829 - 867) бил отправил молба да му бъде изпратен учител, който да обясни на моравците истинската християнска вяра. Растица писал: “Нашият народ се отметна от езичеството и държи християнския закон, но нямаме такъв учител, който да ни обяснява на наш език истинската християнска вяра...За това, господарю, изпрати ни такъв епископ и учител, защото от вас всякога изхожда добър закон за всички страни”(36,с.57). От пресъздадения в същия източник последвал диалог между императора и Константин се разбира, че Философът не знае дали съществува писменост на езика на това население, но би желал да разполага с такава. Неговото желание не се базира на никакъв мотив, произхождащ от искането на Растица. Не може да се предполага, че Константин не знае дали населението от Западните Балкани, част от което са склавите на Растица, има азбука, пригодена за техния език! В отговор император Михаил ІІІ го уверява: “И дядо ми, и баща ми, и мнозина други са търсили такова нещо, но не са намерили”. И двамата с вуйчо му, кесаря Варда, го насочват недвусмислено към Божия промисъл с несъмнена убеденост, че ако не Бог, то верноподаническото чувство и здравият разум на Константин ще му подскажат да използва гръцката азбука и гръцката християнска книжнина за основа на моравската писменост. В ЖК четем по-нататък: “Философът си отиде и според стария си обичай се отдаде на молитва заедно с другите си сътрудници. И Бог, който слуша молитвите на своите раби, скоро му яви това и той веднага състави азбуката и започна да пише евангелските думи” (36, с.57). В ЖМ същият агиографски епизод е описан така: “И тогава Бог яви на Философа славянските писмена и той, като устрои буквите и състави [евангелската] беседа, пое пътя към Моравия, взимайки и Методия”(36, с.72). С последните цитати “авторите” внушават на читателя, че е възможно “веднага” да бъде съставена една азбука и “веднага” да бъде използвана тя за книгопис. Не съм лишен от търпимост към агиографските похвати, но подозирам това твърдение в преднамереност, чието обяснение ще се разбере по-долу. Пак от ЖК получаваме странните сведения, че император Михаил дава на Константин писмо до Растица с текст: “Бог..., като видя твоята вяра и твоето старание, направи да се изпълни твоето желание, като откри сега, в наше време, букви на вашия език – нещо, което не е бивало досега... – та и вие да се причислите към великите народи, които славят Бога на свой език”. Сякаш тези народи не биха могли да славят Бога, като ползват коя да е от двете европейски азбуки, както всъщност правят българите и всички западни и източни славяни и до днес. Съавторите (искам да кажа фалшификаторите) на житието Кирилово, сред които не мога да отлича дали са това преводачите или преписвачите му, пресъздават чрез горния текст формулираното от императора мнимо желание на Растица и говорят за особената отзивчивост на ромееца. Те внушават, че - Растица бил имал желание за религиозна писменост, което по нищо не личи от неговото писмо, както и че - императорът на ромеите Михаил е едва ли не твърде доволен, ако ли не и щастлив от това, гдето споменатите към периода две мимолетни княжества - Моравското и Панонското - ще се причислят към великите народи, които славят Бога на свой език. Михаил си давал сметка, че това религиозно просветление за племето на Растица е възможно чрез изобретените от философа букви на (!?) техния език. Той съобщава за готовност на новата азбука. Този текст декларира невъзможен отказ на императора от триезичната догма, както и одобрението му за Глаголицата, което е не толкова невероятно, колкото абсурдно за закономерното и единствено възможно поведение на лидера на една политическа, религиозна и културна империя от мащаба на Византия. Тази позиция на императора е управленски нереалистична. А характерът на подобни сведения е толкова утилитарен, че е невъзможно наличието им в житията да се възприема като проява на агиографски стил.Твърдението ми се доказва простичко от по-късната нетърпимост на духовната и светската гръцка власт към новата азбука - Глаголицата, която азбука е скандално и унизително различна за Византия от гръцката. Вероятният начален и основен автор на ЖК св. Климент Охридски е знаел великолепно, че азбуката е била готова години преди времето на описания легендарен епизод. Версията, че азбуката е създадена по указание на императора, последвано от вдъхновеното свише просветление на Философа във времето на подготовката за “Моравската мисия”, е твърде удобна да прикрие истината и не може да бъде дело на самия автор. Византийските духовни власти не са имали интереса да се знае, че Константин е сътворил Глаголицата, като е пренебрегнал гръцката азбука и е извършила необходимото, за да се заличат следите от това негръцко духовно извисяване. С последвалата очевидна намеса в житието гръцките архиереи огласяват Глаголицата като внушена от империята, а не като опит на един все по-значим международно субект да реши суверенно културния проблем на своята независимост. Такъв подход защитава гордостта на византийците чрез алюзията да няма в заобикалящия ги свят самостоятелни в културен и религиозен смисъл сили. Гърците са били винаги колкото самомнителни, толкова и ревниви. Ще ми се да напомня, че след Преславския събор през 893 г. новата религиозна книжнина, изписана с Глаголица, измества под влияние на доминиращия нов държавен национализъм на Симеон християнската литература на гръцки език. Патриаршията и императорският двор едва изчакват да мине близо век, когато по силата на историческия си шанс приобщават България към своите владения, изхвърлят от културната практика в нейните земи ползването на Глаголицата и я заменят с новата, по-скоро гръцка азбука - Кирилицата. Знае се, че Кирилицата е лека модификация на гръцката азбука. Постепенно Глаголицата бива заменена от Кирилицата под светски и духовен административен натиск и до края на гръцкото владичество над България тя се загубва в спомените на останалите български книжовници. Чехите и особено хърватите като население в зоната на религиозно влияние на западния християнски център ползват Глаголицата още стотици години. Какво друго се намира между редовете в ЖК и ЖМ по повод работата на светите Братя върху Глаголицата? - Можем основателно да предположим, че когато Константин се скрива за 6 месеца в манастир на “Тясното море” (вероятно около 847 г.), е поставено началото на работите му върху Глаголицата. По същото време, вероято съгласувано помежду им, брат му Методий напуска княжението в дадената му славянска област и се замонашва. - По-късно, след завръщането си от мисията при сарацините (през 851 г.), Константин “...се отрече от целия този живот и се уедини на едно място в безмълвие, задълбочен само в себе си”. Естествено е да се предположи, че в този период той продължава работата си по Глаголицата. Книжовната дейност на Братята продължава до изпращането им през 860 г. на Хазарската мисия (36,с.44,45). - За живота на Константин след завръщането му през 861 г. от Хазарската мисия е казано: “А Философът си отиде в Цариград и след като се яви при царя, остана да живее в безмълвие при църквата на светите апостоли, молейки се на Бога”(36,с.56). Дали е възможно след техните завръщания във Византия от поредните мисии да не са продължавали активните си занимания, трупайки “труд към труд”? От направените извадки можем да заключим, че в периода между 847 г. и 863 г., с посочените две прекъсвания, Братята са завършили работите си по създаването на Глаголицата и са подготвили първите преводи на религиозна християнска литература от гръцки на езика, за който е била създадена Глаголицата. Да се направи това предположение е не само логично. Без усилия се възприема разбирането, че ако един творец създаде ново и усъвършенствано пособие за производството си, той не би го изоставил след изобретяването му, а ще го приложи без забавяне и колебание в своята работа. Приложението на изобретена целево оригинална азбука или на пригодена чужда азбука за фонетиката на един конкретен език минава най-напред през елементарни текстове от административен и стопански характер. Следващата крачка е изписването на текстове от канцеларията на владетеля, литературно творчество и преводи на религиозна литература. За да се осъществи този неизбежен технологичен порядък, книжовниците следва да създадат граматична и книжовна норма за този език, ако той не притежава такава отпреди. Това е работа трудоемка, интелектуална и съзидателна; тя изисква перфектно познаване на езика с неговите неписани граматични правила и изключения. Подобна дейност предполага писмено ползване на друг език, за да могат да бъдат записвани нормите и пренесени след това на полето на култивиращия се език. Изключително полезно и облекчаващо би било за граматиците, ако азбуката на чуждия език е била ползвана преди това за изписването на текстове на езика, предмет на граматичното нормиране. Верността на такова предположение свидетелства, че върху граматичната норма на въпросния език е било работено и основата и** е била положена. Несъмнено преводите са представлявали толкова по-голяма трудност, колкото по-богат и по-сложен лексикално е бивал езикът, от чиято книжнина е превеждано. Съответно трудностите са се увеличавали от примитивността на култивиращия се език. Защото в процеса на преводите се е налагало да се изковават нови сложни религиозни понятия, както и неологизми от светски характер. Цитираните вече неведнаж текстове убеждават, че Просветителите са използвали всяка възможност за творческо усамотяване, което е от значение не само за вярното разбиране на динамиката на съзидателния процес, но и за условията, в които се е развивал той. Не може да убегне впечатлението, че тази работа е била още и строго засекретена в тогавашните условия на византийската имперска реалност и спешно необходима на потребителя, който е имал нужда от книжовна култура и религиозна промяна за своята политическа независимост и етнокултурна идентичност. Може да се допусне, че манипулаторите на оригиналните кирило-методиевски текстове са отстранили информация, която е противоречала на идеологията на Византия да бъде духовен, културен и политически водач в региона. Известно е на малък кръг специалисти, че от всичките трудове на Константин философ и архиепископ Методий, както на езика на българите, а може би и на езика на склавите, не е съхранено нищо, или може би е останало за съвременността недоказано нищожно нещо. Това предполага задължителен анализ на възможните причини за въпросното може би пълно унищожение чрез следните разсъждения: Първо. Предположението, че създадените трудове са на гръцки език, съответно написани с гръцката азбука, не би създало основание за извършения върху тях пълен погром. Извод: Не са били написани на гръцки с гръцката азбука! Второ. Унищожаване на Кирило – Методиевите текстове не би следвало да се очаква още и ако те бяха написани на езика на моравските склави с глаголически букви. Такъв подход е оправдан по формални и по същностни причини. Формалните причини се основават на съобщенията на ЖК и ЖМ, че оригиналната Глаголица е била инициирана от императора, а папата на свой ред бил разрешил да се извърши Светата литургия над религиозните текстове, написани на Кирило-Методиевия език. Същностната причина се съдържа в съображението, че макар предоставянето на буквена система на склавите, така различна от гръцката азбука, да е непривично за гръцките имперски власти поведение, това не е криело притеснения за сигурността на империята предвид приобретателя на новата писменост. Извод: Фактът, че Кирило – Методиевите текстове, написани на езика на моравските склави с глаголически букви са били унищожени, означава, че не са били склавински. Направените по повод на двете предположения прости логични заключения идват да подскажат, че извършената върху кирило-методиевската преводна и оригинална литература абсолютно радикална разправа се е дължала на нещо особено, нещо свръхвраждебно на интересите на империята и Константинополската патриаршия. С тази логика идваме до извода, че причината за унищожаването на Кирило-Методиевата книжнина се крие в извършените от Константин Философ и брат му Методий дела, с които са изменили на Византия в полза на някой много опасен неин европейски враг! Заедно с даваните до тук доказателства за основателността на направеното твърдение ще добавя, че не са намерени писмени свидетелства за уважително отношение на Гръцката историография и църква към тях и делата им. Няма съмнение, те просто са били низвергнати от гръцката православна църква не по причини, които биха могли да произхождат от създаването на християнска книжнина на склавите с Глаголица. Това обстоятелство е в пълно противоречие с текстовете на ЖК и ЖМ, което се отчита в КМЕ, но някак стои извън полезрението на българската научна мисъл. Обяснението му би било разрушително за славистиката. Сведенията от Пространните жития можем да квалифицираме, веднъж като декларативни. Такива са разказът за писмото на Растица; разговорът на императора с Константин, когато “кесарят Варда по това време е вече съуправител на император Михаил III” (т.е. през исторически установената 862 г.); последвалото поведение на Философа и текстът на придружителното писмо на Михаил III, с което уж Братята са отпътували за Велика Моравия. По един крайно опростен, но неправдоподобен начин тези сведения съобщават, че Братята са започнали работите по новата азбука в годината преди отпътуването за Моравия и са били готови с нея едва ли не мигновено след поръчката на Михаил III. Славистиката застава твърдо зад това внушение и използва всевъзможни средства да го обоснове по срокове и същност. С това се доказва, че тя не го разглежда като агиографски похват. Но да се профанизира подобна свръхзначима културнотворческа проява, като за целия процес от замислянето и създаването на Глаголицата, изграждането на граматичната норма на езика и извършването на “преводите на книгите” се определя само някаква си една година (между 862 и 863 г.) или дори “малко години” е лишено от обективност. Подобно твърдение е възможно само в национално и политически безотговорни общества. Другата категория сведения, които извличаме от Житията са подсказани. За тях можем да съдим от отделни отломъци, като:“...той се отдалечи към Тясното море и се скри тайно в един манастир. Търсиха го шест месеца и едва го намериха”, а след завръщането от Сарацинската мисия “той се отрече от целия този живот и се уедини на едно място в безмълвие, задълбочен само в себе си..." “Подир това той отиде в Олимп при брата си Методий и остана да живее там...беседвайки с книгите”. Завърнал се от Хазарската мисия, “...след като се яви при царя, остана да живее в безмълвие при църквата на светите апостоли, молейки се на Бога”. Приложените цитати дават информация, за чиято същност можем само да се досещаме – тя не се съдържа в прав текст. В цитатите се откриват намеци, които, ако бъдат внимателно разчетени, ни насочват към нетрадиционни концепции. Така се подразбира, че работата върху Глаголицата и създаването на преводна и оригинална книжнина с тайнствен характер е започната съгласувано от светите Братя по времето, когато Методий се “освободи(л) от княжението” и се замонашил в манастира на Олимп в Мала Азия, където към него се присъединил и Константин. Този вид информация ни насочва към едно начало на обсъжданата дейност около 847 г. Ще си позволя да отбележа, че създаването на една НАПЪЛНО ОРИГИНАЛНА азбука, каквато е Глаголицата, е толкова сложно и интелектуално извисено дело, че в световната културна история няма свидетелство, доказващо авторство на определено лице върху оригинална фонетична азбука. В този контекст е казаното в ЖК, че откриването на такива букви като обсъжданата азбука “...не е бивало досега, освен в първите времена”(36,с.57)! Ще спомена приписвания на Вулфила(Уилфилас) мит за създаването на оригинална готска азбука, който е безпочвен, тъй като тя всъщност е направена по гръцки модел (подобно на кирилицата). Готската азбука се е състояла от “...двайсетина гръцки букви, четири–пет латински и още две, за които се предполага, че са взети от руническата писменост или пък са сътворени от самия Уилфилас” (65,с.282). За да може да се направи по-цялостен анализ на разглежданата творческа работа на Просветителите, следва да се извърши една вярна нейна възстановка. Без такъв подход всякакви опити за пробив в скриващото истината було са наивни и самомнителни. Представа за цялата процедура по създаването на азбуката и внедряването и** в литературния живот може да се изгради днес, като се ползва познанието на съвременните технологии за усвояването на нови изделия и присъщата им терминология. Същността на работите е уникална и това ми дава основание, като се абстрахирам от неизбежните различия в условията, средствата и методите на IX и XXI век, да очаквам, че технологичният порядък на осъществяването на обсъжданата научна задача ще съответства на установения и в наше време такъв. Заедно с това ще се предпостави възможността да се систематизират и оразмерят времево предполаганите етапи на разработката. Подобна научно-внедрителска дейност предполага извършването на обширни проучвателни работи, които завършват с концепция за принципите на разработката. В т.ч. се включва изборът на стратегията за разработването на фонетичната писмена система и одобряването на образци, под чието влияние ще продължи работата. Д. Даймънд нарича това влияние “идейна дифузия”. Длъжен съм да отбележа, че естеството на конкретната разработка задължава водещият интелект да бъде лично пределно добре запознат с езика, за чиято фонетика се сътворява азбуката. Авторите на житията на българските книжовници са отчитали значението на този фактор за качеството на научния продукт, когато са ни оставили своите подсказани съобщения. Усвояването продължава с уточняването на броя, подреждането и звуковия характер на фонемите, за които ще се проектират буквознаците, както и наименованието им. Решението на тези задачи е особено трудоемко и предполага писменото ползване на друг някакъв език от филолозите.Следващият етап обхваща конкретните конструктивни решения за графиката на отделните букви, диакритичните знаци и числените значения на определени букви по силата на влиянието от ползваните като образци азбуки.Важен етап е уточняването на детайли от графиката на буквознаците в интерес на удобството и бързината при писането им и начина на прилагането им в писмената практика. Опитите с използването на буквите в думи или в прости словосъчетания е било продължително и съпътствано с промени и подобрения, които могат да се третират като единични проби на азбуката. Продължението на описания дотук иновационен проект представлява внедряване на новоусвоената азбука в сложни и обемни текстове и е възможно само ако внедрителят разполага с граматична норма на езика като условие за изписване на подредени във верен словоред изрази. Този подход позволява по-продължително експериментиране при писането и отчитането на възможни усложнения при записа на комбинация от думи. Не може да има съмнение, че издигането на един говорим език до неговата писмена форма е твърде продължителен процес, тъй като всеки език се развива и усъвършенства непрекъснато. От значение за разработката е да се изтъкне липсата в житията и на най-прости указания за това, че подготовката на преводите, отнесени на Растица, е отнело на светите Братя време, което би съответствало на филологическа подготовка за изграждането на граматична норма на езика, на който са били преведени. Внушава се, че след като Философът получил Божието вдъхновение и като “съставил азбуката”, веднага “започнал да пише евангелските думи” (36,с.72). Разбира се, че според авторите на Житията преводите са били извършени бързо и записани от скорописци. Очевидно проблеми с книжовната норма на новия писмен език не са съществували! По повод на гореизложеното може да се предположи, че за да са били направени в много кратки срокове преводи на Кирило-Методиевия език, значи той или е бил език с установени граматични норми, или авторите на познатата ни редакция не са си давали сметка за необходимото технологично време за граматична подготовка на писмеността. Това е важно, изключително важно указание за етнолингвистиката на Кирило-Методиевия език. Като изхождам от описаната почти задължителна етапност на научното усвояване на продукт като Кирило-Методиевата азбука, мога да предположа, че то е приключило с успешно извършените първи преводи на избрани текстове от Свещеното писание и на отделни църковни служби. Поставянето на добро начало за възможно по-сигурно словоплетство може да бъде определено като успех на комплексните проби на азбуката, чието положително оценяване открива възможност за активна преводаческа и оригинална писмена работа. С него се завършва първата фаза от внедряването на новосъздадената азбука за езика на Кирил и Методий, чийто успех се доказал с достатъчно сполучливи текстове. Описаната в житията съвместна дейност на Братята в манастира на Олимп подсказва убедително, че трудовете им, прибавяни един към друг, могат да се третират най-малко като пробните преводи, изписани с новата азбука. Разбираемо е, че не е възможно да се разграничат във времето преводаческите работи, бележещи финала на усвояването, от тези, извършени като необременена от родови проблеми книжовна дейност. Независимо от известните резерви в преценката на годишните дати на отделните етапи, би могло да се предположи, че усвояването, включващо и определен обем преводи, като начало на същинските внедрителски дейности, е приключило някъде след средата на периода между мисиите на Константин Философ при сарацините и хазарите, или след 856 г. Литературната работа в Научната школа за Кирило-Методиевата писменост е била извършена основно във Византия. За някакви конкретни резултати от преводаческа дейност в Моравия в писмените паметници няма конкретни податки. Независимо от това Просветителите са имали какво да покажат на папа Николай I, когато са били поканени от него за среща в Рим през 866 г.

Нагоре

Тагове: черноризец храбър,