ЗА СЪЗДАТЕЛЯ НА МАДАРСКИЯ МЕМОРИАЛЕН КОМПЛЕКС

Сред най-големите загадки на българската история и култура стоят все още въпросите за авторството на надписите и фигурата от Мадарския мемориален комплекс, както и чие е релефното изображение на конника.

Ще представя в съкратен вариант хипотезата си за решение на загадката като дело на Крумовия наследник кан Омуртаг. Тя оспорва много разпространеното  в нашата историография предположение на един от най-добрите познавачи на старогръцкия и средновековния гръцки  език и  на част от свързаните с него първокласни исторически извори за българската история - класика Веселин Бешевлиев. Според него трите надписа около конника са дело на споменатите в тях владетели – Тервел, Крумесис и Омуртаг и произхождат от три различни епохи. Изследователят  аргументира това си становище единствено с имената на владетелите, които се четат в тях. В.Бешевлиев няма други аргументи и не прави сравнителна графологическа и лингвистична експертиза в доказателство на предположението си.

Основанията за хипотезата ми са многобройни: 1. До кан Тервел и от времето между кановете  Тервел и Крум няма намерени каменни надписи. Освен надписът, възприеман като направен по поръчение на кан Тервел, не е съхранен друг от същия владетел. Това обстоятелство говори недвусмислено, че такава практика е пренесена в България едва от кан Крум; 2. Може да се предположи с голяма правдоподобност, че първият надпис е редакция на Крумовци.  В съдържанието му се чете понятието „архонт”, което В.Бешевлиев определя като титла на кановете от Омуртаг до Симеон включително, но не и преди това; 3. Нашият класик не мотивира становището си за втория надпис като продукт на друга епоха. В работите си той доказва, че Крумесис(715-722) е наследникът на кан Тервел и е необяснимо защо го бърка с кан Кормисош(737-754); и 4. С текстовете на трите надписа от  мемориала са  ознаменувани:

- изключителният военно-дипломатически успех на кан Тервел който е оказал помощ на император Юстиниан II да възвърне короната си, в благодарност за което българският владетел е имал честта да бъде провъзгласен за кесар (т.е. цезар) на Византия, и е получил пари и земи, както и суверенитет върху завоюваните от баща му кан Аспарух територии на юг от Дунава;

- голямата победа на кан Крумесис (от надписа)  или Кормесий (от Хрониката на Теофан), или Твирем (от Именника на българските канове) над арабите през 718 г., с което  ги е спрял на границата на Европа, защитавайки Константинопол и Византия. Според надписа канът заслужил високата благодарност и специалното внимание на византийския император, обещания за ежегодни парични компенсации  и поредно признание на Българската държава в нейните граници;  и

- поредната съдбовна помощ, оказана на Византия от българската войска с разгромяването на съюзените с арабите въстаници на Тома Славянина, в резултат на което империята на ромеите е била спасена от разгром и отново е било предотвратено нахлуването на арабите в Европа.

Описвайки горните прояви на военна помощ за Византия, големият строител и миротворец - българският владетел Омуртаг, е направил надписите, за да напомнят на императорите от юг  заслугите на българското оръжие  за   съществуването на империята им. Те са свидетелства за върховете на изключителните военни постижения на българите в интерес на Византия и са в съответствие с традицията на кан Крум да се пропагандират военните триумфи. Кан Омуртаг е предал съобщението за тези победи в една форма, която е присъща и на другите му надписи. Възхвалата на българската войска и напомнената в надписите съдбоносна за гърците помощ от България, отговарят на държавническата стратегия на българския владетел кан Омуртаг, подписал през 816 г. 30-годишен мирен договор с Византия. Заедно с това показват колко крехко е било доверието на българските владетели към константинополските императори.

В този ред на мисли се стига до естествения отговор на въпроса, чий портрет е Мадарският конник и кой го е създал.

Кан Омуртаг е поставил трите надписа в подчинена позиция на предупреждението, което струи от релефната фигура на конника.  Има наблюдения, според които Мадарският релеф притежава атрибути,присъщи на божествени изображения. Дали конникът е обожественият кан Крум, или е древен ирански бог на българите, пред който Крумовци са се прекланяли („неговият Бог”), не може да се определи без задълбочени изследвания. Но той безусловно е израз на предупреждение към враговете за божествената сила, която бди над избраните. Със заимстваната от ромеите титла „от бога кан” кан Крум е възприел и утвърдил представата за сакрален произход  и на българския владетел, което е било основание за Омуртаг да прогласи на гърците и света чрез величествения релеф същността  на българския владетел да е богоизбран.

Така обоснованата художествена идея на създателя на мемориалния комплекс прави вероятността да е  Мадарският конник  изображение, така или иначе, на страшния българин, победителя на Византия в многобройните битки - кан Крум.