Кан ТЕРВЕЛ(694 – 715)

           доклад пред Международната академия по   

         българознание, иновации и култура София 15.04.2010

 

     1.0. Единствен директен източник за годините на кан Тервел – възцаряване и продължителност на неговото управление e Именникът на българските канове.

         1.1. За произхода му от владетелския български род Дуло научаваме от записа в Именника: Тервел – 21 год. Родът му Дуло. Годината му – теку читем.

         1.2. Религия. Противоречия във връзка с уж приета християнска вяра. Намерен е оловен печат с гръцки надпис „Богородице, помагай на кесаря Тервел”. Веселин Бешевлиев: ”Формулата „Богородице, помагай” е само външно подражание без вътрешно религиозно съдържание,както пожеланието за дългоденствие в надписите.Отсъствието на формулата „на твоя раб”,която се среща в печатите на християните,показва,че Тервел не е бил християнин” (1,с.155).

         1.3. Намесата в проблемите на император Юстиниан Ринотмет (Носоотрязания) е известна.
                     1.4. Придобивки за кан Тервел и България от

своевременното съдействие, оказано на Юстиниан да си възстанови императорския трон:        
                                -       В знак на благодарност Юстиниан дава на Тервел

титлата „кесар”, което е прецедент в титулатурната практика на Византия. Това е втория по власт сановник след императора. С тази титла Тервел  получава признание за „законен владетел”, съответно „формалното признание на Българската държава”(2,с.145);          

       - Отстъпена е била на българите областта Загора:

    Г.Бакалов ограничава областта между проходите на Източна

Стара планина и „околностите на Сливен,Ямбол,Айтос и Несебър” (3,с.189).

         В.Златарски: „Между Сидера,днешния Демир капу ,един от западните върхове на Странджа – планина, на север от Лозенград при с.Ковчаз, и стария град Девелт,т.е. между вододела на Сакар планина към Странджа и пограничния окоп еркасия”(4,с.3).              

         П.Петров и В.Бешевлиев предполагат, че областта Загора се е простирала на юг до известния землен вал Еркесия, който започва от Мандренското езеро,върви на запад,преди Ямбол при с.Победа се отклонява на югозапад и достига до р.Сазлийка при Симеоновград. Няма сигурност дали този вал е създаден след като Тервел е получил от Юстиниян областта Загора или по силата на договора от 716 г.  В.Бешевлиев допуска въз основа на текст от Мадарския конник (2а,в), че Мандренското езеро при Бургас е било дадено на България въз основа на сключения от Кормесий(Кормисош) договор през 716 г.(5,с.22,23).

         П.Мутафчиев определя Загора като „областта отвъд Хемус, около Сливен, Ямбол и Айтос”(2,с.144).

         Във всички цитати НЕ Е СПОМЕНАТА СТАРА ЗАГОРА, КОЕТО ПРЕДПОЛАГА, ЧЕ ГРАДЪТ И НЕГОВАТА ОКОЛНОСТ НЕ СА БИЛИ ЧАСТ ОТ ВЪПРОСНАТА ОБЛАСТ.

         - кан Тервел получава многобройни подаръци;

         - кан Тервел придобива чрез гръцките хроники европейска известност, която получава религиозен оттенък, във вреда на историческата истина.(Само християнин може да възпре враговете на вярата!)

От изключителна важност е да се посочи, че българският

владетел утвърждава позицията на България със съкрушителното поражение, което нанася на неверния Юстиниан, когато 3 години след възстановяването си на императорския трон Носоотрязаният нахлул в България с войски, западно от Анхиал.С победата си кан Тервел се доказва като владетелят, който е осигурил бъдещето на държавата си от двете страни на Дунава.  

 

         1.5.Период на властване на Тервел    

Българските и европейските историци са приели

границите на периода на властване на Тервел с начало от 694 до 701 г. и с край от 715 до 727(Зигеберт), т.е. твърде свободно. Това може да се обясни единствено с липса на достатъчно самочувствие у българските учени и склонност да се предоверяват на изследванията и постановките на чуждите си колеги.

 

  

     2.0.За приемника на Тервел на българския престол.

          2.1. В най-авторитетния домашен източник за българската история - Именникът на българските канове е записано за приемника на Тервел „Твирем – 28 г.Родът му Дуло.Годината му дван шехтем”. Обръщам внимание, че съвсем произволно някои тълкуватели взимат думата „твирем” и я прибавят след годината на Тервел „теку читем” (става слято „теку читем твирем”???).В даденото в „История на българите” 2003,факсимиле на с.193 съвсем отчетливо се вижда, че думите читем и твирем са разделени от интервал, сред който има и точка. Този документален факт опровергава измислицата за тримата наследници на Тервел.(3,с.192);

         2.2. Установява се двоен стандарт на историците при ползването на Именника. Хем се базират на него, хем напълно неоснователно го отхвърлят;

         2.3.Изследователите не забелязват като че ли, че масово приетата година когато уж завършило управлението на Тервел 721 - е фактически годината на възшествие на Севар. По този начин те изключват именно 6 години управление на приемника на Тервел, с които 6 години удължават властването на Аспарух;

         2.4.Завършекът на изследователската дейност на П.Добрев(11,с.100) и С.Диамандиев(6,с.19) се изобразява в следващата таблица:

        

         ХРОНОЛОГИЧНА ТАБЛИЦА НА БЪЛГАРСКИТЕ КАНОВЕ ДО УМОР СПОРЕД ПРОЧИТА НА ПЕТЪР ДОБРЕВ  И СВЕТОСЛАВ ДИАМАНДИЕВ, която тук е допълнена с последната колона за прегледност(6,с.19).

КАН	"година" на възшествие	"години"	изчислени години на	християнска дата	управление от - до
			съвла-стие	цару-ване
1	2	3	4	5	6	7
Авитохол	дилом твирем (година 6,месец 4)	300		300;0	165;4	165-465
Ирник	дилом твирем(година 6,месец 4)	150		150;0	465;4	465-615
Гостун	дохс твирем (година12,месец 4)	2		2;1	615;4	615-617
Коурт	шегор вечем (година 2,месец 5)	60		60;0	617;5	617-677
Безмер	шегор вечем (година 2,месец 5)	3		2;8	677;5	677-680
Аспарух	верени алем (година 5,месец 1)	61	46;10	14;2	680;1	680-694
Тервел	теку читем (година 7,месец 3)	21		21;3	694;3	694-715
Твирем	дван шехтем (година 4,месец 6)	28	21;3	6;6	715;6	715-721
Севар	тох алтом (година10,месец12)	15		15;4	721;12	721-737
Кормисош	шегор твирем (година 2,месец 4)	17		16;9	737;4	737-754
Винех	именшегор алем (година 7,месец 12)	7		6;11	754;1	754-760
Телец	сомор алтом (година 1,месец 12)	3		2;7	760;12	760-763
неизвестен (Сабин ?)				1;7	763;7	763-765
Умор	дилом тутом (година 6,месец 2)	40 дни		0;2	765;2	765-

 
Всичко за Именника                                                          600;0        765;4

Прочитът на Именника от П.Добрев, на който дадох завършек  с

периода на Тервел и тълкувание на посочения кан Твирем, е верен като Менделеевата таблица!

     Тук е мястото да се коментира един изключително важен за националното ни самочувствие и самосъзнание проблем – българската историческа наука омаловажава под чуждо влияние значението на Именника на кановете, и по-точно, го оценява като недостоверен? Обяснението е едно единствено – ромеите, а след тях и гърците,  не биха желали да има доказателства, че Българската държавност (Авитохол - 165 година) е по-стара от източната Римска империя(Константин Велики - 324 година), което те възприемат като унижение. 

2.2.За годината на възшествие на наследника на Тервел

Договорът от 716 г.между българският владетел и

император Теодосий Трети(715-717) е подписан в съответствие с желанието на новия император да предотврати разоряването на тракийските византийски земи от
българите.Според П.Мутафчиев хронистът Теофан дава бледа информация за условията на този договор.Важно е второто условие, с което „империята се задължавала да даде на българите скъпи дрехи и червени кожи на стойност 40 фунта злато”(2,с.148,149). Посочването му  е важно, защото за него се говори в един от надписите на Мадарския конник, където е записано името на владетеля Кормесий.

В.Бешевлиев отбелязва въз основа на не съвсем прецизно позоваване на Именника на кановете: „Следователно Кормесий е станал владетел в една от горните години. От сигурното сведение на Мирния договор от 716 се вижда, че той е бил по това време вече владетел(курс.мой-С.Д.)” (7,с.105).

Голяма стойност има съобщението на Теофан, че „договорът бил сключен при императора Теодосий Адрамитенец(715-717) и патриарх Герман (715-730) с Кормесий, тогавашния господар на България” (1,с.64).

Проф.Бакалов пише:”Теодосий III през 716 г. подписва

мирен договор с българите” (3,191), но не споменава Тервел.

И. Венедиков споменава, че бълг.владетел по време на

битката на българите с арабите е бил Кормесий, от което всички правят необоснования извод, че неизвестният Кормесий е всъщност Тервел. Авторът допълва, че Теофан споменавал, че преди бунта на Артемий или Анастасий в 719 г. „българите помогнали на Леон III Исавър(717-741) да разбие арабите: „С тях започнали война и българите, и както казват добре осведомените,избили 22000 араби” (8,с.74). В горните цитати не се споменава името Тервел. Въпреки това И.Венедиков заявява:”... ние сме сигурни, че Тервел е продължавал в това време да е владетел на българите, защото се споменава като такъв и след възкачването на престола на император Лъв III Исавър,...”. В същност Теофан споменава, че преди бунта на Артемий или Анастасий в 719 г. българите, НО НЕ ТЕРВЕЛ, помогнали на Леон III да разбие арабите. От горните цитати,както и от това, че Венедиков не сочи източника си, се разбира, че няма сигурност да е било посочено името на кан Тервел от гръцките хронисти. Всъщност това са внушения, които се разпространяват без основание. Още повече И. Венедиков казва – ние сме сигурни, което значи, че той е убеден, но не знае(8,с.74).  

     Впрочем, за прецизността и осведомеността на византийските хронисти може да се съди от фразата на И. Венедиков: „Князуването на Севар, Кормесий и Винех е непознато на двамата византийски хронисти”(става дума за Теофан и Никифор–гръцките хронисти, чиито сведения са в основата на историографията ни от този период).С пълно основание можем да се запитаме дали, ако двамата хронисти са били зле осведомени за кан Севар, трябва да са знаели повече за предшественика му кан Кормесий? Убеждението на Венедиков в слабата осведоменост на Теофан Изповедник(760-818) за обсъждания период от българската история се обяснява просто със съмненията, породени от несигурния начин, по който гръцкият хронист е ползвал старите извори.

По повод коментара, че било възможно да е допусната грешка от Теофан със споменаването на Кормесий по времето на Теодосий и Герман, изключителният български учен В.Бешевлиев пише: „Следователно вече в този стар извор,Кормесий е бил даден заедно с императора Теодосий и патриарх Герман и за това не може да се говори за грешка на Теофан.Обстоятелството, че неизвестният автор на въпросното съобщение определя с най-голяма точност чрез имената на византийския император и патриарх времето,когато е бил сключен договорът, изключва възможността за грешка при споменаването на българския владетел,чието име играе също така роля на датиращ елемент.Ето защо трябва да се приеме най-малко, че Кормесий е играл дейна роля при сключването на мирния договор през 716 г.”(7,с.105). Както се вижда и  Бешевлиев търси компромиса!

От всички цитати разбирам, че информации за персонални прояви на кан Тервел след 715 г.,и в т.ч.в договора от 716 г. и през войната с арабите през 718 г., липсват.

Доверявам са на утвърдените български историци В.Златарски, В.Бешевлиев, Ив.Венедиков  и Г.Бакалов, за които познаването на писмените паметници по темата не стои под съмнение. В.Златарски

разказва: „Когато арабите в 717 г. нападнали и обсадили Цариград от суша и от море, но не могли да имат успех поради тежката зима и разните болести, които се били появили в арабския лагер на европейската страна, тъкмо в това време, разказва Теофан, и „българският народ повдигнал война срещу тях (арабите) и, както казват знаещите, изтребили до 22 хиляди души араби.”(9,с.184);

Бешевлиев пише, че може би след 716 г. Тервел е все още кан; Венедиков пък е сигурен в свидетелствата на Теофан и Никифор, но не ги посочва, а Г.Бакалов подсказва:”Византийските източници са запазили мълчание за Тервел след 718 г.”(3,191),без да ни каже кой и къде е написал убедително името Тервел за събитие през 718 г. Оказва се, че хронистите сочат българския фактор за периода или като Кормесий или като българския народ, но не и Тервел.

Могат да се намерят само предположения и вътрешна убеденост на авторите, но не и конкретни доказателства.

Очевидно трябва да се примирим с фактите, които не доказват 

живот и власт на кан Тервел след 715 г. Успехът на българските войски да спрат арабското нахлуване в Европа през Босфора изглежда не се оценява по достойнство от европейската общественост, защото БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИОГРАФИЯ И ПО-ТОЧНО СЪВРЕМЕННИТЕ БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЦИ НЕ МОГАТ ДА НАМЕРЯТ ЕДИНОМИСЛИЕ ПО ТОВА КОЙ ВСЪЩНОСТ Е БИЛ ДВИГАТЕЛЯТ НА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННА КАМПАНИЯ против АРАБИТЕ-МЮСЮЛМАНИ през 718 г.,С КОЕТО ОБЕЗЦЕНЯВАТ ОПРЕДЕЛЯЩАТА РОЛЯ НА БЪЛГАРСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ  ЗА СПИРАНЕТО НА МЮСЮЛМАНСКАТА ИНВАЗИЯ В ЕВРОПЕЙСКОТО ХРИСТИЯНСКО ПРОСТРАНСТВО.

Един сериозен учен възкликна, че ако се откажем да поддържаме тезата за участието на фигурата на европейски известния Тервел в задържането на арабите на Босфора през 718 г., могло да обезценим пред европейците величавото българско дело. Не намирам това за основателно. Убеден съм, че за европейския научен свят ПРОМЯНАТА НА ИМЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ВЛАДЕТЕЛ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ НА ВИЗАНТИЙСКО-АРАБСКАТА ВОЙНА 717-719 г. БИ БИЛО ЕДИН ПОВОД ДА СЕ НАПОМНИ ЗА БЪЛГАРСКАТА РОЛЯ В СЪДБАТА НА ЕВРОПА БЕЗ ДА СЕ ПРЕЦЕНИ ТО КАТО ХВАЛБА. Нещо повече – може да се организират тържества по повод реабилитацията на Кормесий, което като  страничен ефект ще бъде напомняне на европейските граждани за българската роля в отблъскването на мюсюлманството.

В крайна сметка се установява (6,с.19), че кан Тервел е ЦАРУВАЛ между 694 и 715 години, които бяха правилно дешифрирани в „Датите на възцаряване на българските канове до Умор” Ст.Загора 2006 г..

2.3.За наследника на Тервел:

За да избегне натрупаните противоречия с приемника на

властта от Тервел, Бешевлиев напомня, че някой си  „Х.В.Хаусиг допуска, че Кормесий трябва да е управлявал заедно с Тервел, че той ще да е бил негов съуправител”(1,с.64).

     По този повод Иво Андровски цитира  Иман,Б. Джагфар тарихы: ”След него(Аспарух-бел.авт.) царствал сина му Тервел. Той починал през 719 г. След него царствал брат му Авар, който още Аспарух поставил за съуправител на Тервел с цел да се предотвратят споровете около наследяването на престола” (10,с.19).

Вижда се, че авторите (Хаусиг и Иман) и на двата източника  пишат за съвластването на Тервел и Твирем още от началото на царуването на Тервел, което е в пълно съответствие с моето  разбиране за замисъла на автора на Именника. Това съм дешифрирал, разяснил и датирал в „Датите на възцаряване на българските канове до Умор”(6,с.12-19). В.Бешевлиев обяснява, че е било традиция у източните народи властта да се предава на брат или наследниците му, когато наследодателят няма мъжки чеда.

Според Бешевлиев в единия от надписите на Мадарския конник

е написано: „императорът изпратил някого и че архонтът Крумесис бил поканен”. И по нататък:„ Според Теофан императорът се отнесъл приятелски с българите” (1, с.66). Не може да има съмнение, че императорът на Византия, в знак на благодарност за оказана услуга може да покани единствено владетеля – титуляр, а не и негов военачалник или дори съуправител.

Убеден съм, че проблемът с дублирането на името на приемника на кан Тервел с Кормесий и Твирем може да бъде решен, като се приеме, че всъщност това е име на една и съща историческа личност. Най-вероятно Твирем е било прозвището на Кормесий, използвано от автора на Именника, за да подскаже връзката на Тервел с по-младия му брат – негов съвладетел и по силата на обстоятелствата - наследник. В споменатата по-горе книга документирах хипотезата, че използваната в Именника дума „твирем”, която според П.Добрев значи четвърти(11,с.99),е прозвище на този син на Аспарух, който вероятно е бил четвърти по ред(Първан, Трою,  Твирем, Петкан). Несъмнено съвластието на братята Тервел и Твирем (Кормесий) е било поръчано от Аспарух преди кончината му. По-младият е продължил делото на Дуловци на Дунава.

От всичко гореизложено можем да съдим, че Твирем – Кормесий (715-721) е българският кан, който е оглавявал българската армия и държава в предотвратяването на арабското нахлуване в Европа през Босфора.

Същият случай имаме с оказаната от кан Омуртаг на император Михаил II помощ при разбиването на въстаническите войски на Тома славянина през 823 г., сред които е имало значителен брой арабски бойци. Колкото и малка да е била опасността да падне Константинопол във властта на въстаниците, за България е съществувала реално възможността да се възползват арабите от гражданската война в империята и да нахлуят на Балканите, заобикаляйки крепостта! Кан Омуртаг е вторият български владетел, който се е намесил в критичен за ромеите исторически момент и е защитил Европа от исляма на арабите.

 

3.0.Делото на кан Тервел.

Кан Тервел е велик български владетел, който постига признаване на българската държавност от ромеите, налага трайното присъствие на България на Балканския полуостров и отвоюва признание за себе си като за „законен владетел”.

 

Заключение: Може да се направи категоричния извод, че приемникът на канската власт от Тервел,брат му Твирем(715-721) или Кормесий,или Кормисош (но не и онзи Кормисош,който в Именника е посочен след Севар между 737 и 754 г.)е самостойният български владетел, който е подписал Мирния договор от 716 г. с Теодосий III и разгромил обсаждащата Константинопол армия на арабите през 718 г. Историци и хронисти пренебрегват кан Твирем – Кормесий, наследникът на  кан Тервел, тъй като той е бил винаги в сянката на брат си, прочул се с оказаната на Юстиниан помощ. Изложих в книгата си предположението, че Твирем е водил делата на България в северните земи до Днепър, което го е държало изолиран до известна степен от Балканския театър на военните и политически събития. Няма никакво основание да се отхвърли определената от Именника на кановете 694 като година на възшествието на кан Тервел и съществуването на един непризнат, но голям български владетел, който, като приел властта от брат си в 715 г.,е бил двигателят и осъществителят на  българската заслуга за запазване на Европа от исляма на арабите.

     Ромеите, и гърците след тях, не обичат да бъдат благодарни на когото и да било. Това е едно от обясненията за пренебрегването на българския владетел кан Твирем – Кормесий от византийските хронисти.

 

 

                ЦИТИРАНИ АВТОРИ

 

1.     Б е ш е в л и е в,Веселин.Български епиграфски паметници.С.,1981.

2.     М у ­т а ф ­ч и ­е в, Пе­тър. Ис­то­рия на бъл­гар­с­кия на­род.С.,1943.

3.     Ис­то­рия на бъл­га­ри­те. Под редакцията на Георги Бакалов.С.,2003.

4.     З л а т а р с к и, Васил. История на българската държава през  средните векове. Т. 1. ч.2. С.,2007.

5.     П е т р о в Петър. Хан Тервел.Ст.Загора 1994.  

6.     Д и ­а ­м а н ­д и ­е в, Све­тос­лав. Да­ти на въз­ца­ря­ва­не на бъл­гар­с­ки­те ка­нове до Умор.При­вър­з­ва­не на Бъл­гар­с­кия цик­лов ка­лен­дар към Хрис­ти­ян­с­кия ка­лен­дар. Ст. За­го­ра, 2006. 

7.     Б е ш е в л и е в,Веселин.Първобългарски надписи.С.,1979.

8.     В е н е д и к о в,Иван.Прабългарите и християнството.Ст.Загора,1998

9.     З л а т а р с к и, Васил. История на българската държава през средните векове. Т. 1. ч.1. С.,2007.

10.    А н д р о в с к и, Иво. КАНА СЮБИГИ КРУМ.с.2010.

  11. Д о б ­р е в,Пе­тър.Царственик на българското достолепие С.1998.

  

 

Светослав Диамандиев

0887 47 44 57

diamonds@mbox.contact.bg

 

Веселин Бешевлиев:
”Формулата „Богородице, помагай” е само външно подражание без вътрешно религиозно съдържание,както пожеланието за дългоденствие в надписите.Отсъствието на формулата „на твоя раб”,която се среща в печатите на християните,показва,че Тервел не е бил християнин” (1,с.155).

Тази формула за подражание на религия могат да постигнат само хора ,които не са религиозни (не вярват в Бог)
За "раби божии"се говори в православието и католицизЪма,ранното християнсво преди никейската догма ,няма такива термини!
Това ,че Бешелиев не го знае или не го съобщава си е за негова сметка!
Затова пък казва ,че Тервел не го е чувствал вътрешно и го е лъгал за да му даде титлата!
А в същото време е нарушил Неговата си религия си и БОГ-а му "Тангра" ще го накаже !
Както казва после и Омортаг!
Бог вижда!
Такива атеистични тълкувания на религия са много манипулативни!

Не съм компетентен достатъчно, за да обсъждам мнението на В.Бешевлиев. Но му вярвам в определени постановки.
Проблемът "Тангра" не само не е решен, а и не е поставен. Имам познат на име Димитър Димитров, който публикува хипотезата си, че българите са имали монотеистичен Бог, но не е това източният Тангра, а иранският Черве (от Яхве). Той привежда много стойностни доказателства.
ОЧЕВИДНО НЕ ОСПОРВАМ РЕЛИГИОЗНОСТТА НА БЪЛГАРИТЕ. БЕШЕВЛИЕВ НЕ Е БИЛ АТЕИСТ. Става дума за историческа възстановка.
Авторът

"Авторът" е най-обикновен плагиат. Аргументите и критиките в "статията" представляват само лош преразказ с тук-там фалшифициране на изследването за Тервел и Кормесий от покойния професор Моско Москов в неговата монография "Именник на българските ханове (ново тълкуване), С. 1988 г., с. 140 - 183. Всеки може да се увери сам в недобросъвестността на "автора", ако прочете съответните страници от монографията на проф. Москов.

Петър Мицков

Не разбирам основанието на г-н Мицков да поставои думата авторът в кавички. Нима оспорва моето авторство? С какво основание? А защю пък съм и плагиат?
Работата ми за Тервел не е свързана с проф.Москов и с Именника на кановете.
Работил съм по въпроса за Именника достатъчно и не виждам основание да бъда наречен плагиат.

Както знаете мога да изтрия това мнение, но го оставям на преценката на други читатели.
Диамандиев